Много хора живеят живота си по запрограмиран сценарий, заложен в подсъзнанието им още в ранните години. Естествено повечето не осъзнават това. И това не е въпрос на интелигентност, а е по-скоро на поддаване на инерцията, която ни владее, за да живеем лесно. Така съществуват мнозина – с алгоритмизирано ежедневие, с определен от някого някога стереотип. Така действително е по-лесно и по-комфортно, докато не осъзнаеш, че повтаряш едно и също, а търсиш различен резултат.
В подсъзнанието ни е записан „софтуерът“ на нашия живот – програмата, която ни дава рамките на възможното и инструментите, които са ни достъпни. Както в компютъра – просторът на възможностите му се определят от ресурсите на софтуера, инсталиран в него.
Някои от тези установки в подсъзнанието са вродени, други – придобити в определен етап от живота ни, нещо като корекция на кода. Режимът на подсъзнанието съдържа инструкции за всички ортодоксални ситуации, в които можем да попаднем. Той работи във фонов режим, прикрито, зад рутинните ни процеси и дейности. Не се деинсталира как да е и докато съществува, управлява живота ни във всичките му аспекти. Ако поискаш нещо да промениш от записа, ще почувстваш, че нямаш достатъчно права за това. Трябва да преодолееш защитата за промяна.
Подсъзнанието работи безупречно, обслужвайки ни съобразно програмата, въведена в него. Защитата й стои под етикета „запазва те“, „не променяй“. В тоя контекст на мисли, подсъзнанието е изключително полезно, за да алгоритмизира биологичните и телесните ни процеси, без които можем да престанем да съществуваме като физически същества. Но в същото време то е котва, която задържа и менталната страна на нашето съществувание. А светът е динамика, постоянен обмен на енергии – следователно „закотвянето“ ни в мисловен план ни прави неадаптивни с изменящите си условия в средата на живот.
Подсъзнанието е призвано да потвърждава в материалния свят онова, в което вярваш, т.е. онова, което стои в първичния запис. Обаче не е нужно то да ни пази в ментален план от онова, от което няма нужда да ни пази. На практика в моментите, в които пожелаеш да тръгнеш в друга посока или по различен начин, усещаш, че нещо те стопира.
Възниква резонният въпрос: „Как да променя сценария на живота си?“
Първо – да си направим анализ какво в конкретния момент ни ограничава, кое не ни носи удовлетворение. Защо е нужно? Защото, ако си решил да променяш посоката, трябва да знаеш накъде да вървиш.
Второ – да приемем на първо време на доверие схващането, че животът ни е единство от физическа и мисловна реалност. И двете са валидни, и двете са взаимосвързани, защото имат обща енергийно-вибрационна основа. Тук, в епицентъра, стои постулатът: „Повярвай и ще ти се даде, ще го получиш!“. Не обратното, от което се ръководят повечето: „Първо да получа и тогава ще повярвам!“
Трето – нужен ни е нов инструмент, подход за промяна на кода, за трансформиране на презаписа. Обичайно ни съветват, за да се модифицира животът ни, да създаваме визуализации, кратки 5-10 секундни клипчета за живота, който искаме да постигнем. Това да го повтаряме, надявайки се, че по някакъв начин, новото ще заличи старото. Този подход не работи, защото, както поясних, достъп до подсъзнанието чрез логика, не се постига.
Четвърто – нужен ни е инструментариумът на НЛП (невролингвистичното програмиране). Той е истински действен подход с гарантирани, даже вълшебни резултати, ако правилно изпълняваш всички елементи от упражненията за трансформация.
НЛП като цяло дава на въоръжение точно онова, от което има нужда практическата психология – работещи инструменти за истинска промяна. В тях играят роля и въображението с детайлната визуализация, и думите като енергийно фиксирани кодове, медитацията и телесното като сетивност, чрез което мисловното преминава във физическото пространство. Това се елементи от нашата неделима индивидуалност, в която всички елементи – мисловни и физически – са в синхрон.
Доста отдавна излезе поредицата на Вадим Зеланд «Транссърфинг на реалността». Тя идейно постави методологията, че светът е многоизмерен и многовариантен. Той извади на показ възможното въздействие на ментално-психическото върху материално-физическото измерение на живота чрез плъзгане през пространството на достъпни варианти.
Проблема, който решава НЛП, е възможността да се навлезе в «светая светих» на трансформацията – отключването на кода, допускането за презапис, изтриване на ненужното.
Самият аз се удивих от гениалната простота на този метод. Той ми даде действени инструменти за конкретни корекции. Както се казва, приложих върху себе си различни НЛП упражнения, които обновиха не просто моето светоусещане, те модифицираха физическата ми реалност, защото изтриха ненужното за мен и «ъпгрейдваха» системата с нови, различни елементи.
Това е процес, който е не само дълбинен, тоест променя из основи същината на мисленето и хоризонта пред него, но е и непресекаем във времето – което означава, че ако продължиш да работиш над себе си, ще постигаш нови измерения на личността си. Премахват се бариери, които си считал за непреодолими; изчезват болезнени или травмиращи символи – знаци, оптимизира се погледът към живота, при което се откриват нови, недостъпни преди това лостове за въздействие върху физическата реалност.
В крайна сметка – грандиозната за мен трансформация се състои в това, че човекът започва да се възприема като енергийно дуалистично същество, способно да управлява по магичен начин живота си. Разбира се, и тук стои моралният закон – тези инструменти не могат да се използват във вреда на другите. Тогава просто губиш силата им.
За информация и консултации по проблемите на личностната трансформация и решаване на конкретни проблеми на индивида, моля обръщайте се през формата за контакти на сайта ми taskov-nlp.com. СТУДИО ЗА ЛИЧНОСТНА ПОДКРЕПА е на твое разположение чрез предварително записване на час.