Когато силата на заедността надделява в отношенията в семейството, резултатът е ниска емоционална диференциация на индивидите в него.
Хората с ниска емоционална диференциация на се наричат „хора на чувствата”. Типичният човек на чувствата е този, който е чувствителен към емоционалната хармония или дисхармония около него. Чувствата могат да го издигнат до небесата при похвала или одобрение, или да го запратят в нищото при неодобрение. Толкова много жизнена енергия отива в това да „обичат” и „да бъдат обичани” и одобрявани, че малко енергия остава за дейности, които отговарят на собствените цели и намерения. Важните житейски решения се взимат на основата на това, което чувстват, че е правилно. Успехът в бизнеса и професионалната кариера се определя повече от одобрението на шефовете или членовете на отношенческата система, отколкото от ценността на самата работа. Аз-ът е толкова слят с чувствата, че се изразява чрез догматична авторитарност, чрез послушанието на дисциплиниран подръжник или чрез противопоставянето на бунтаря. Убеждението е толкова слято с чувствата, че се превръща в „кауза”. В най-долната част на тази група има някои типични „хора без Аз”. Те са мимолетни личности, които при липса на собствени убеждения и възгледи се адаптират бързо към преобладаващата идеология. Те обикновено приемат системата, която най-добре се напасва с тяхната емоционална система. За да избягнат разстройването на емоционалната система, те използват външен авторитет, за да подкрепят позициите си в живота. Те могат да използват културови ценности, религия, философия, закон, книги за правилата, науката, докторите и други подобни източници. Вместо да използват „Аз вярвам…” на по-диференцирания човек, те могат да кажат „Науката доказва… „ и могат да извадят науката, религията или философията от контекста, за да докажат каквото и да е. Хората с ниска емоционална диференциация са по-уязвими към стрес в отношенията с другите и могат да развият емоционална болест. Могат да функционират и много успешно в обществото и никога да не развият симптоми, ако успеят да поддържат баланс в системите от отношения, в които са включени. Стремежът им към промяна на себе си обаче е нисък (поради склонността да виждат другите като отговорни, те очакват другите да се променят) и затова трудно използват продължителна психотерапия. Търсят помощ за облекчаване на емоционалното страдание, но бързо се свързват с някой, който да им даде чувството на емоционален комфорт, и напускат терапията. Те са по-склонни да ползват кратко консултиране за справяне с конкретна криза, което няма да разбалансира силно емоционалната им система.
Хората с висока емоционална диференциация (по-рядко срещани в практиката или социалния живот) са ориентирани от принципите си, насочени към целите си хора. Те са сигурни в своите убеждения и мнения, но не са догматични и фиксирани в мисленето си. Те могат да чуят и оценят мнението на другите хора и да изоставят старите си възгледи за сметка на нови. Те са достатъчно сигурни в себе си, така че похвалата или критиката на другите да не наруши функционирането им. Те могат да уважават Аз-а и идентичността на другите, без да станат критични или емоционално ангажирани да променят живота на другите. Те са наясно по реалистичен начин със своята зависимост от другите хора. Със способността да удържат емоционалното си функциониране в границите на собственото си Аз, те са свободни да се придвижват във всякакви отношенчески системи и да се ангажират с широк спектър от интензивни взаимоотношения, без да имат такава „нужда” от другия, че това да увреди функционирането им. „Другият” в такова взаимоотношение не се чувства „използван”.
Емоционалната диференциация може да се разглежда като:
Способност да се отделя инстинктивната, автоматична емоционална реакция от осмисленото и целенасочено функциониране.
Способност да се отделят собствените мисли и чувства от мислите и чувствата на близките.
Поведението обслужва собствени цели, потребности и намерения, а не се контролира от емоционалната реакция на близките.