Снежана Богданова - психолог, психодрама-асистент
Склонността към фузия е един от критериите за нивото на емоционалната диференциация. Фузията е процес на намаляване на емоционалната дистанция между индивидите до степен на сливането им.
Твърдият Аз е другото наименование на базовото ниво на диференциация. Това е онази част от индивида, която не подлежи на договаряне под натиска на отношенческата система. Това са възгледи, намерения, ценности, които човек не е склонен да промени или изостави, за да запази близостта си с другите. Съответно псевдо Аз отразява функционалното ниво на диференциация, т.е. тези възгледи, намерения, ценности, които човек променя, присвоява или ползва в заедността си с другите. Псевдо Аз-ът е непостоянен и се променя много в зависимост с кого сме близки. „Никога не съм знаела какво искам за себе си. Винаги съм се отдавала на каузата на партньора си. Понякога се шегувам, че моята кариера е резултат от борбата между проекта на баща ми и проекта на мъжа ми за това какво ще правя с живота си.”
Не е лесно да се разграничат двете нива на функциониране. Един начин да разберем дали една ценност, намерение, възглед е част от твърдия или псевдо- Аз, е да видим какво става, когато има натиск от близки хора за промяна – каква е емоцията и какво се случва.
Колкото е по-ниска емоционалната диференциация, толкова повече хората са склонни да влизат в прекалена близост на основата на „стапяне” на личните граници и сливане на псевдо –Азовете. Известна степен на фузия съществува във всяко близко отношение – появата на „ние”, „нас” е основата на заедността и често е трудно да се определи чие всъщност е желанието или мнението, което се изказва. Колкото повече сливане има, толкова повече „ние” засенчва „Аз”. В случаите, когато има несигурност в себе си, необходимост от непрекъсната близост и одобрение, за да се поддържа добра самооценка, фузията създава илюзия за цялостност и добро функциониране.
Има фундаментална разлика между интимността (близостта между диференцирани хора) и фузията. Когато всеки е добре дефиниран Аз, няма въпроси или съмнения около женственост и мъжественост. Всеки може да уважава Аз-а и идентичността на другия. Те могат да поддържат добре дефинирани Азо-ве и едновременно с това да влизат в интензивни емоционални отношения. Те са свободни да отпуснат границите на своето его, за да изпитат удоволствието от споделянето на своите Азо-ве в сексуалността или други интензивни емоционални преживявания без резерви и с пълна увереност, че всеки може да се отдели от този тип емоционално сливане и да продължи да следва целите си, когато поиска.
Типично за хората, които са в отношения на фузия (съпрузи, родители и деца, приятели), е силната зависимост. Клиентите, с които работя, често отбелязват че емоционалния им комфорт е много зависим от поведението на другия. Това определя и насочеността на хората във фузия към промяна на поведението на другия в посока, която ще донесе комфорт. Например при критикуване автоматично следват оправдания или обвинения, чието послание е „погрижи се за моя емоционален комфорт, като промениш поведението си”. Както обвиняването на другите и искането те да се променят, така и бързото и цялостно поемане на отговорността за конкретни проблеми са еднакво признак за ниска емоционална диференциация, защото са опит за бързо справяне с тревожността от емоционално отхвърляне. В този смисъл терапевтът не поощрява поемането на цялата отговорност повече от обвиняването на другите, а се търси осмисляне на равностойното участие на партньорите в поддържането на проблемите.
Автор: Снежана Богданова - психолог, психодрама асистент