Често в забързаното ежедневие забравяме за простичката истина, че семейните отношения всъщност са сложен и динамичен процес, който има така да се каже „свой собствен живот“ и посока. Постепенно свикваме да гледаме на тях през призмата на сега, днес.
Навярно на много от четящите прави впечатление и могат да дадат лични наблюдения, колко много двойки с деца се разделят, какъвто е акцентът и на публикацията, особено след раждането на първото дете. По официални данни за периода 2011 – 2023 съотношението брак/развод е 2 към 1 за година, като тази тенденция почти не се променя, в тази рамка, обхващаща период от повече от 10 години.
Станимир Стойков - психолог
Редно е да се отбележи, че в тази статистика не влизат партньорите, които живеят на семейни начала (без официален брак).
Настоящата публикация цели да прегледа важни моменти, в динамичния процес на съвместно съжителство, както и да обостри вниманието, към някои критични фази.
Широко известни са етапите и своеобразни „кризи“ в семейната система, затова нека ги разгледаме базово, като на някои от тях можем да се спрем впоследствие:
- Етап на романтичните отношения и съвместното съжителство (обобщено)
Той включва периодът от запознаването до раждането на първото дете в семейството. Един своеобразен „розов“ етап, в който отношенията се зараждат, партньорите интензивно се опознават, поддържат своите отношения и евентуално – задълбочават връзката си. Започват идеите за бъдещите съвместни планове и мечти. В повечето случаи – млади и предполага се – достатъчно (уж) независими мъжът и жената се радват на цялото си време и финансови средства, които инвестират както за себе си, така и в осигуряване на общо време и занимания, които не зависят от друго, освен от наличните ресурси и желание.
Съвместното съжителство и/или брак е първата криза пред двойката, като нейната интензивност зависи до голяма степен от техният опит като двойка (подразбира се и техният житейски опит, семействата на родителите и други фактори, върху които няма да се спирам подробно). На младото семейство предстои да изгради разбиране за първите битови въпроси, основите на правилата в новото семейство, разпределение на бюджета и всички други баналности. В генерален аспект, ако двойката се е опознала добре, партньорите са приети от родителите, имат възможност за поне известна автономност и известен финансов ресурс тази криза може да е лека или почти незабележима. Инерцията на „розовия“ период е все още голяма, идеите за бъдещето са налице, свободата и младостта генерират купища възможности (в някои случаи – въображаеми); всичко това спомага кризата да бъде подмината… НО
Както се казва, винаги има поне едно НО. Често идеята за „Виж дай да си направим едно детенце“ (понякога отсъства и това изречение – което само по себе си е бледа сянка на семейното планиране) изглежда като една панацея за запълване на някои от факторите - които знаете че всъщност са много, много повече, от изброени по – горе. Често идеята за дете или нерядко – просто случването на дете се разглежда като едно следствие от живота на двама души. Далеч не са единици случаите, в които детето се създава – както писах по – горе, за да запълни някаква липса или да осъществи функция. Понеже се старая да не пиша подробно ще спра дотук, сигурен съм, че разбирате какво имам в предвид.
- Раждане на първото дете
Раждането на детето е втората криза за семейната система и всъщност – една от най -сериозните.
По време на същата се случват капитални промени и може би не е чудно, че много от семействата се разпадат именно тогава, или по време на този етап.
Макар и само по себе си това да е едно прекрасно събитие – раждането на нов живот той идва с „пълен набор от оръжия“, способни да заличат от съществуване една все още крехка и неуверена система.
На първо място и струва ми се – логично продължение поглеждаме там, където спряхме с първата криза – двойка, която - много общо казано не е достатъчно… така да се каже – хомогенна, за да премине към кризата с детето.
Понеже тук рискувам да наводня темата с подробности ще се въздържа да дам няколко примера, които добре описват картини от нашият български натюрморт, разчитайки, че читателят добре е ориентиран в цялостната конкретика.
Налага се преразпределение на ролите и поставяне на нови граници в семейството. Лишения (не само финансови), но и физически. Често за една млада двойка лишаването от времето, което е свикнала да прекарва изцяло по нейно усмотрение е едно от най – трудното.
По – малката възможност за споделено време и интимност, разходите; новите роли – на майка и баща често изострят отношенията в семейството. Изневерите, гневните изблици, зависимости, физическа и психическа умора, в някои случаи – заболявания са само част от предизвикателствата, пред които е изправена системата. Както вече посочих голяма част от разделите се случват именно тук.
- Раждането на второто дете / животът с едно дете
Понеже имаме два под-етапа нека ги разгледаме отделно:
А. Раждането на второто дете – преодоляла тежката криза семейната система посреща второто дете значително по – спокойно. Правилата и рамките са били изградени по – рано, пък и двойката има известен опит, като родители. Съществен е въпросът с детската ревност и коалициите – в различни разновидности, между родители и деца, понякога и роднини.
Б. Животът с едно дете – немалко български семейства имат вече по едно дете. Това е най – вече избор, с който семейството ще живее и негово е правото и отговорността за този избор. Свързва се с ученическите години и техните предизвикателства. Въпросът за създаване на морал, възпитание и добра реализация в училище, заедно с желанието за баланс между лично време, време за семейството и посоката на семейството понякога се оказват трудна точка за родителите. Това е първата, междинна равносметка какви са били очакванията преди брака и какви са сега. Изневярата, пороците могат да се активизират отново или да затихнат – зависи от инерцията и посоката на партньорите.
- Подготовка за отделянето на детето.
Порасналото дете предстои да придобие самостоятелност и да се отдели – било като студент или млад човек, търсещ работа. Период на различия но и общи цели и сплотеност; момент, в който се „вижда“ постигнатото от предишните етапи, граничещо с удовлетвореност и надежда или разочарование.
- Етап на празното гнездо.
Детето вече е напуснало семейството и двойката се намира в етап, подобен на първия, но присъстват различия. Добре е, ако до този стадий семейството е достигнало без големи загуби и родителите с удоволствие прекарват времето заедно, запазват радостта от взаимното си общуване. Това е стадий на диадата, в който двамата вече напреднали във възраст съпруг и съпруга могат да се обърнат отново към себе си, да изпитат отново любовта и близостта си, нуждата един от друг, да се радват на внуците и собствените си постижения. В този стадий обикновено и двамата са постигнали житейска зрялост, която ги е довела до вечните и истински човешки ценности, те имат и достатъчно житейски опит, в който са тествали грешките си, заедно са преодолявали трудности, разполагат с огромен емоционален ресурс от положителни спомени, които ги сближават.
- Живот в монада.
Обикновено единият съпруг си е отишъл от този свят. Така или иначе единият ще бъде винаги първи, а другият ще доживее своя живот сам, така както е бил в младостта си, когато все още не е бил създал семейство. Разликата сега е в това, че този човек е възрастен, върху чийто плещи са протекли всички житейски стадии.
С големи съкращения предадох кризите и етапите в семейството. В някои части ползвах материал от друга публикация – за системния подход, с която горещо ви препоръчвам да се запознаете.
Бих искал да се спра само на някои аспекти, които бяха маркирани в етапите :
Когато кризи 1 и 2 идват бързо една след друга.
Първата бе създаването на общо място за живеене на двойката, което си върви с богата гама допълнителни подробности. Безспорно вълнуващ момент – когато двойката се събере да живее заедно, придружен от вълнуващи мигове, но съществува и въпросът дали „розовият“ цвят ще заблести, или ще започнат първите тъмни тонове. Политиката по приемане на родителите също може да бъде проблем, още повече че – както често се случва хората идват от различни семейства, с различни вярвания, ценности, морал и други. Няма да се спирам твърде подробно, но вие сами знаете, че тази точка може да бъде много сериозен препъни камък.
„Враг на хоризонта“ е организацията на съвместният живот и откриването на някои не дотам приятни навици – че той е доста разхвърлян и има свойството да „посява“ мръсни чорапи навсякъде, а тя проявява нулева толерантност към около 50 чифта въдици, складирани до леглото и
„Не готви боба, като мама“
Макар написано с известно чувство за хумор това изречение носи в себе си много, много истини. Важно е да си припомним, че всеки от нас има само един пълен, наситен с детайли пример за семейство – неговото собствено. Колкото и да съзнаваме обективната реалност – че се сформира нова двойка, с нейни правила и живот не можем да избягаме напълно от досегашният си опит, където „Не готви боба като мама“ е едно обобщение за разликите в схващанията за съпруга, майка, баща… основни понятия за себеотрицание, жертвоготовност, дълг, личен пример, морал, вяра и още наистина много, много други.
Когато дойде раждането на първото дете
Няма да се спирам подробно на криза 2, мисля че добре е описана по – горе. Мисля че добре можете и сами да проследите защо комбинацията от двете кризи – тогава, когато дойдат една след друга може да бъде толкова пагубна – защото системата, все още неуравновесена, бива „пометена“ от капиталните промени, които предстоят с раждането на първото дете. Всъщност, ако се замислите именно тази комбинация дава в голяма част от случаите раздялата, която поставя една голяма въпросителна в бъдещето развитие на най – младия член от системата – синът/ дъщерята.
Тогава, когато детето идва, за да изпълни дадена функция.
Тази част също ми се струва важна, затова реших да се спра малко и на нея. Какво ще рече това, да изпълни функция?
Може и да звучи странно (или пък – не) за вас, но не от една двойка – или от партньор съм чувал това изречение – „решихме да си направим детенце, което да засили любовта ни“… „усетихме че това е момента, в тази нощ да се случи“… както и други тези.
Струва ми се малко притеснително вярването, че „детенцето ще засили любовта“ – не защото не вярвам, че това е възможно, а защото доброто познаване на криза 2 показва, че раждането на детето довежда до сериозни проблемни точки (да се надяваме – временни) за двойката, които тя трябва да успее да разреши.
Разликите между въображаемото и реалното осигуряват едно доста „твърдо приземяване“, което - както е показала практиката може да бъде и последното, в този полет.
„Моля, вземете своя багаж и се насочете към изходите“…
Драги читатели,
Напълно съзнавам, че има още много да се напише по темата, но избрах да се спра избирателно само на някои моменти, придържайки се към идеята за относителна краткост на написаното. Надявам се текста да бъде в полза за всеки, намиращ се в предизвикателствата на съвместните отношения.
Автор: психолог Станимир Стайков
Повече за автора прочетете тук.