Всички познаваме хора с токсични черти. Лесно е да избегнете или поне да не приемате присърце подобно поведение, когато го разпознаете. Но какво се случва, когато не сте сигурни, че някой действително е токсичен?
Много действия са нормализирани и са станали приемливи в нашето общество, въпреки че са изключително вредни. За поведенията, които карат някого да се чувства уплашен, застрашен, безсилен, луд или отхвърлен, се говори като че ли са нормални.
Представям ви седем вида токсично поведение, които се считат за нормални, но не са.
- Някой да бъде наричан скучен, защото не пуши или не пие или човек да е способен да се забавлява само когато пуши и пие.
Пушенето на цигари и пиенето на алкохол са едни от най-разпространените пороци в днешно време, които сме свикнали да приемаме за норма и често ги свързваме със забавления, приемаме като начин за успокоение и т.н.
Реално погледнато, само по себе си нормализирането на подобни пороци също е токсично, но все пак е въпрос на личен избор и е съвсем различна тема.
Опасно и още по-токсично става, когато се сметне за нормално този тип поведение да се натрапва на околните. Някои хора смятат, че пиенето на алкохол и пушенето на цигари за задължително условие и компонент на забавлението, но за други това определено не е така.
Вторите често биват наричани „скучни“ или „смотани“ от приятелите си, а по нашите ширини дори от родителите си.
Това кара тези хора да започнат да пият алкохол и да пушат цигари, само за да не бъдат отхвърлени от средата. Те правят нещо, което не искат, само заради натиска на околните. Особено при подрастващите, това възпитава поведение, което е свързано именно с идеята, че е нормално и трябва да правят неща, които не искат, само за да бъдат приети от социума.
- Някой да бъде игнориран или избягван, вместо да му бъде казана причината, поради която се прекратява контактът.
Практиката на прекратяване на лична връзка с някого чрез внезапно прекъсване на всяка комуникация без никакво обяснение (още наричано гоустинг - от англ. ghost - дух) е друг токсичен вид поведение, който се приема за нормален в днешно време.
Понякога жертвите на този тип поведение претърпяват големи психически травми. Те продължават да се чудят за причината, поради която са игнорирани или избягвани, без да има начин да получат отговор, и това тормози умовете им още повече. Винаги е по-добър вариант да съобщите причината на даден човек, преди да прекратите всички връзки с него.
- Да се очаква, че някой трябва да отговори на съобщение, веднага щом го получи.
Без значение колко сме заети или ангажирани, от нас се очаква да отговорим незабавно на полученото съобщение или да вдигнем телефона. Ако не го направим, то биваме обвинени в най-различни неща - от това, че човекът не е достатъчно важен за нас, през това, че сме егоисти, до това партньорът ни да твърди, че имаме друга връзка. Очакването винаги да сме "на линия" за даден човек е крайно егоистично, неуважителен спрямо нас, кариерата и свободата ни и потъпква всички граници на личното пространство. Всеки има собствен живот и не е възможно да бъдем залепени за телефона си през цялото време в очакване на нечие съобщение или обаждане.
- Да се изразява мнение по особено остър начин и да бъде наричано градивна критика.
Някои хора дават силно критични мнения за някого, които могат да бъдат много болезнени за отсрещния. Ако бъдат конфронтирани обаче, те твърдят, че „просто предоставят „градивна критика““.
Градивната критика е начин за даване на обратна връзка, който предоставя конкретни и полезни предложения. Има обаче много случаи, когато се злоупотребява с това. Някои хора целенасочено дават обидни мнения за нещо, само за да накарат другия човек да се почувства обезсърчен от това, което е направил, или просто, за да демонстрират превъзходство.
Жертвите на този тип поведение (особено ако са подрастващи) може да развият ниска самооценка, тревожност, липса на мотивация и удовлетвореност и дори депресия.
Важно е да развием умението да различаваме истинската градивна критика от откритото, грубо и злонамерено критикуване, за да можем да избягваме този тип токсично поведение.
- Небрежно да се обиждат хора и да се твърди, че било на шега.
Да обиждаш другите само и единствено за собствено забавление е едно от най-често срещаните токсични поведения, наблюдавани в училища, университети и офиси. Въпреки че обидата на някого може да изглежда като шега за другите, тя е възможно да причини болка и оскърбление на човека, към когото е насочена. Подобен тип поведение може да породи у жертвата усещане за самота, малоценност, отхвърленост, срам и много други негативни емоции, натрупването във времето на които може да доведе до доста сериозни психологични проблеми.
Дори между приятели, където често на шега се използват обидни думи, винаги е препоръчително да сме сигурни, че другият човек няма да се почувства обиден. Някои хора ще го приемат като шега, докато други ще го приемат на сериозно и ще се засегнат. Има много други начини за забавление, при които може да се избегне нараняването на другите.
- Проблемите с психичното здраве да бъдат третирани като странности на личността или характера.
„О, тя е перфекционист! Къщата й е винаги чиста и всичко вътре е под конец!“, „Той е толкова сладък - непрекъснато се притеснява за разни неща.“, „Скъпа, нищо ти няма, просто си по-емоционална!“ Нормални изрази, описващи личностовите особености на трима души, нали? А замисляли ли сте се, че зад тях може пък да се крият съответно обсесивно-компулсивно разстройство, тревожност и биполярно разстройство? Разбира се, невинаги е така, но е добре да приемаме сигналите, които ни изпращат околните поне една идея по-насериозно, така, ако действително забележим нещо нередно, ще можем да ги насочим към подходящия вид помощ. Ако пък някой в прав текст ни каже, че смята, че има нужда от консултация със специалист, то нека не се опитваме да го откажем обяснявайки състоянието или ситуацията с личностните му особености (все пак човек сам знае най-добре какво се случва в и с него), а го подкрепим в решението му.
Да, понякога шегата за дадено психично състояние действително може да бъде полезен механизъм за справяне (например самоироничен хумор), но романтизирането на нещо като тревожност или депресия или виждането му като „сладка“ или „странна“ черта на характера по-скоро би попречило на страдащия да се подобри. Повечето психични заболявания са битка през целия живот, в която трябва да се работи усилено, за да бъдат овладени, а романтизирането и омаловажаването само могат да попречат на човек, карайки го да се почувства неразбран и самотен.
- Да се подценява нечие преживяване, защото „при други е по-лошо“.
Всеки усеща и възприема нещата с различен интензитет. За някои дадено събитие може да не представлява нищо особено, докато за друг то да бъде изключително тежко и травмиращо. Травмата не е състезание и никога не трябва да изпитвате нужда да обяснявате чувствата си на никого или да го убеждавате в силата, с която ги изпитвате. Вашата травма е валидна, независимо от това колко отдавна е била, дали при други е по-лошо и т.н.
Напълно е възможно, четейки тази статия, да сте открили, че самите вие да притежавате някои от тези видове токсично поведение или да познавате хора, които имат такива. Токсичните поведения са тези, които всички трябва да се опитаме да изоставим. Независимо дали са ваши собствени, от които трябва да се отучите, или са чужди действия, от които трябва да се дистанцирате, осъзнаването на общоприетите токсични поведения ви помага да се предпазите от тях. Въпреки че нормализирането на токсичното и злоупотребяващото поведение може да се види навсякъде, от всеки от нас зависи да научи повече за погрешно нормализираните токсични поведения. И е важно да запомним, че понякога тези токсични поведения могат да доведат до изключително негативни последици за жертвите.
Автор – Васимира Марковска