Понякога човек не се срива, защото е слаб, а защото е бил силен прекалено дълго.
Много хора живеят с усещането, че нямат право да спрат. Трябва да бъдат спокойни, отговорни и винаги „на ниво“, дори когато вътрешно са на предела си.
Емоционалното изтощение се натрупва бавно — чрез премълчаване, търпение, постоянна мобилизация и поставяне на себе си на последно място. В началото изглежда като обикновена умора, но с времето може да се прояви като раздразнителност, безсъние, тревожност, липса на желание и усещане, че дори малките задачи тежат.
Тревожността често не идва „без причина“. Понякога тя е сигнал, че психиката вече не може да поддържа темпото. Тялото започва да говори чрез напрежение, сърцебиене, стягане в гърдите, трудно заспиване, липса на концентрация или умора, която не минава с почивка. Когато тези симптоми са силни, нови или необичайни, е важно да се изключи и медицинска причина.
Силата започва да вреди, когато се превърне в забрана за уязвимост. Когато човек постоянно си казва „трябва да издържа още малко“, той често „отлага“ момента, в който има нужда от помощ.
Първата стъпка е да признае, че е уморен — не само физически, а емоционално. Понякога помагат почивка, ясни граници, намаляване на натоварването и разговор с близък човек. В други случаи е необходима професионална психологическа подкрепа.
Да бъдеш силен не означава да мълчиш, докато вътрешно се разпадаш. Понякога най-голямата сила е да спреш и да се погрижиш за себе си навреме.